Къщата парник

Тази къща от Хироши Игучи е част от The Fifth World Project, проект който цели популяризирането на екологичното течение в архитектурата. Дърветата са включени в архитектурната идея на къщата като са оставени да растат през покрива и стените






Източник:
http://www.re-nest.com/re-nest/green-style/green-style-camouflage-house-by-hiroshi-iguchi-090573?image_id=227371

Миниатюрна кухня с място за всичко

Дизайнерката на кухни Стефани Стокс разказва за проектирането на нейната собствена Ню Йоркска кухня и за предизвикателството да поместиш абсолютно всичко, което ти трябва в едва 4 кв. м.



Р. Шрамблинг: Това е една от най-миниатюрните кухни, които съм виждала. Но също и една от най-функционалните. Може да застанете над мивката или котлоните и да достигнете до всичко, което ви трябва, освен това имате толкова много пространство по плотовете, за разлика от доста кухни в рустик стил, където хладилникът е на километри от печката. Как успяхте да се справите толкова добре? Дизайнерът Стефани Стокс: След като бях проектирала толкова много кухни за други хора, знаех точно ми трябва и какво искам. Често имаме гости, приготвям вечеря за четирима, шестима или дванадесет приятели, понякога за 40 на някой от празниците. Мога да видя къде се намира всяко нещо и къде да го прибера, когато стигна до почистването. Имам около 4 м. плот, като плотът на котлоните също може да се използва - електрически е, защото сградата не е газифицирана. Също така направих "гаражи" с хидравлични механизми, с които да повдигам електрическите уреди в по-високите шкафове, когато не се използват.



Казвате, че всеки милиметър е бил от значение за вашия дизайн? Абсолютно. Това е апартамент в Ню Йорк и кухнята ми е едва 4,4 кв. м. За да успея да поместя всичко вътре, трябваше да минимизирам елементите от дизайна. Мраморните ми плотове са дебели само 2 см., вместо обичайните 4 см. и това ми даде по един см. допълнително място отгоре и отдолу. Мястото за ножове е вградено в шкафа. Оползотворих даже и пространството в конструкцията на стените. Открих 5 см. над печката и използвах и тях.

Изглежда доста сте наблегнали на шкафовете с вратички в горната половина на кухнята, а в долната напълно сте изоставили тази идея. Каква е причината? Имам дузини комлекти чинии и исках да мога да ги намирам и достигам лесно, ето защо направих рафтове със стъклени вратички чак до горе на 3-метровия таван. Преброих и измерих всеки от сервизите си и проектирах кухи рафтове, в които да се поберат, без да обръщам внимание на липсата на симетрия. За мен красотата е във функцията. Но според мен шкафчетата на долно ниво не са удобни. Предпочитам чекмеджета - мога да ги отварям и затварям с коляно или с пръсти. Вградих чекмеджета дори в долните лайсни.


Какво няма в кухнята Ви, което би било там, ако кухнята ви беше по-голяма? Хладилникът е извън кухнята, в килера. Покривките складирам в шкафове в коридора. И имам преграда, която се издърпва и кухнята изобщо не се вижда, коагто имаме гости.


Това е дизайн като по учебник в стил "място за всичко и всичко си е на мястото". Имате даже и сгъваема стълбичка, която се прибира между шкафа и стената. Какво ви беше нужно, за направите всичко точно така, както трябва? Отне ми много време да начертая плановете. Измерих всичко - подправките ми, кутиите ми за продукти, купите ми, за да се уверя, че ще влязат точно в чекмеджетата, шкафовете и рафтовете. Прекарах цял ден в проверяване на плановете за мебелиста, който щеше да прави кухнята. А после той успяваше да открие още 1 см. свободно местенце тук и там!


Източник: http://www.housebeautiful.com/kitchens/dream/kitchen-otm-new-york-0708

Японски стандарт

Строителната идеология в Япония рядко е ориентирана към ремонтирането и пригаждането на старите жилища. Поради непрекъснатата опасност от земетресения, самото стоителство е замислено за "еднократна употреба", като определено се предпочита съществуващата сграда да се събори и да се построи наново, вместо да се влагат усилия в осъвременяването и ремонтирането й. Напоследък обаче културата на супер-потребителите в Япония отстъпва на новите идеи за по-смислено оползотворяване на ресурсите.

"Ман-ши-йон"(от англ. "mansion" - имение :)) - това е жаргонното название на миниатюрните японски бетонни апартаментчета. Тясни до екстремност и демодирани, те съвсем не отговарят на модерните стандарти, в които на пространството се отдава голямо значене.

Когато архитектите от студио BAKOKO решават да се преместят от Лондон в Токио, това е първото предизвикателство с което се сблъскват - ремонтирането на новото им апартаментче в покрайнините на Токио. Те изцяло го изпразват и го преправят, като го превръщат в модерно "имение-чудо".



Преобразяването на това типично миниатюрно яапартаментче в покройнините на Токио показва адаптивността на след-военните квартири в Япония, които имат потенциала да осигурят модерно и достъпно жилищно пространство и за следващото поколение обитатели.



Вътрешните стени са били разрушени, за да увеличат максимално достъпа на светлина и да осигурят отворено жилищно пространство. Килерите обграждащи стаята са скрити зад високи от горе до долу плъзгащи се врати.



Зелената линия на растенията над кухненския шкаф, меко се осветява от тънкия процеп на отсрещната стена. Тъй като стандартните флуоресцентни лампи са доста евтини, архитектите решават да използват възможностите му по по-артистичен начин, като го затварят в различните архитектурни елементи. Това създава приглушени светлинни ефекти и придава интересна атмосфера на интериора. Задното прозорче е заобиколено от кухненски шкафове, за да се използва естествено осветление в задната част на кухнята, където се приготвя храната.



Зад две от централните стени е скрито розово бюрце и дълго огледало. Най-важното за начина на живот в такива тясни жилища е ясното разграничение между работните зони и зоните за развлечение.



Зоната застлана с татами (вид японска настилка за под) се използва не само за медитация, похапване и развлечения. Вечер от килера може да се извади футон (японски вид легло) и да се разгърне на пода, спестявайки безценното пространство, което иначе би било заето от "стандартно" легло. Осветената кутия до една от стените служи едновременно за нощна масичка и нощна лампа и нощно шкафче.



Подът и облицовката на ваната в банята са направени от "традиционно Хиноки дърво".


Източник:
http://design-milk.com/tokyo-mansion-japan-by-bakoko/
http://www.bakoko.jp/

Капак на таванска стълба

Ако имате таван с директен достъп от жилището си, вероятно бихте искали да го отделите с врата. Е, ако се пада да е на земята, това не трябва да е проблем. Капак на стълба към тавана или мазето е имало в старите български къщи, макар сега това познание да е напълно забравено (поне в София).

Едно добро решение за таванска стълба е "пачи крак"- виж Таванска стълба пачи крак

Търсенията ни започнаха от простата идея за капак с противотежест. Ограниченията на този подход са - едно въже което оплита цялата стая и необходимостта от парапет, постоянен парапет. Така големината на отвора на стълбата намалява площта на помещението.



По-модерно и определено по-функционално решение би било, ако върху капака може да се ходи спокойно и в отворено положение самият капак служи за парапет. За съжаление тогава противотежестта не е решение за тежкия капак.



Капакът може да се повдига и с амортисьори, подобно на капак на автомобил или бус. Силата на амортисьора трябва да е изчислена спрямо теглото на капака - рамка, пълнеж, облицовка.

Приобщаване на таван/таванско помещение

Нашият апартамент е на последния етаж и има прилежащо таванско повмещене , което се намира точно над апартамента ни. Разбира се, ние се изкушихме да приобщим тавана и ето какво научихме до края на проекта си.

За да приобщите тавана си трябва на направите няколко стъпки

1. да изберете вида на стълбата и да определите положението на отвора - тук архитект ще е много полезен, но може да се справите и само с малко повече познания по проектиране на стълби и съобразителност
   
2. да пробиете отвор в плочата и да го укрепите - тук имате нужда от конструктор, който да сметне необходимото укрепване, за да не останете без покрив над главата си при следващото земетресение
3. да поставите стълбата в отвора
   
4. да затрорите отвора с капак - погледни Капак на таванска стълба.

Видове осветление

Казват че осветлението бива три вида според функцията си: основно, допълнително и акцентно:

• Основно е това осветително тяло, което излъчва най-много светлина и обикновенно се поставя в средата на осветяваното помещение - например полилей.
• Допълнително или помощно е осветлението на специфични зони, като кухненската мивка или работна маса.
• Акцентно или насочено осветление е може би най-малко практичното, но най-важно в интериора - с него предаваме силата на светлината върху отделни предмети, картини, и други обекти, върху които искаме да обърнем внимание.

Акцентно осветление - простички идеи

Акцентно или насочено осветление е може би най-малко практичното от всички видове осветление, но най-важно в интериора. С него предаваме силата на светлината върху отделни предмети, картини, и други обекти, върху които искаме да обърнем внимание. А защо да не акцентираме върху самото осветително тяло?! Ето няколко идеи как обикновенна крушка с малко сръчност се е превърнала в обект от интериора и светлината й засилва вниманието към този обект.

Philippe Tyberghien ни предлага да използваме плетиваческите си умения, но вместо шапка да изплетем лампа.