Дизайнерката на кухни Стефани Стокс разказва за проектирането на нейната собствена Ню Йоркска кухня и за предизвикателството да поместиш абсолютно всичко, което ти трябва в едва 4 кв. м.
Р. Шрамблинг: Това е една от най-миниатюрните кухни, които съм виждала. Но също и една от най-функционалните. Може да застанете над мивката или котлоните и да достигнете до всичко, което ви трябва, освен това имате толкова много пространство по плотовете, за разлика от доста кухни в рустик стил, където хладилникът е на километри от печката. Как успяхте да се справите толкова добре? Дизайнерът Стефани Стокс: След като бях проектирала толкова много кухни за други хора, знаех точно ми трябва и какво искам. Често имаме гости, приготвям вечеря за четирима, шестима или дванадесет приятели, понякога за 40 на някой от празниците. Мога да видя къде се намира всяко нещо и къде да го прибера, когато стигна до почистването. Имам около 4 м. плот, като плотът на котлоните също може да се използва - електрически е, защото сградата не е газифицирана. Също така направих "гаражи" с хидравлични механизми, с които да повдигам електрическите уреди в по-високите шкафове, когато не се използват.
Казвате, че всеки милиметър е бил от значение за вашия дизайн? Абсолютно. Това е апартамент в Ню Йорк и кухнята ми е едва 4,4 кв. м. За да успея да поместя всичко вътре, трябваше да минимизирам елементите от дизайна. Мраморните ми плотове са дебели само 2 см., вместо обичайните 4 см. и това ми даде по един см. допълнително място отгоре и отдолу. Мястото за ножове е вградено в шкафа. Оползотворих даже и пространството в конструкцията на стените. Открих 5 см. над печката и използвах и тях.
Изглежда доста сте наблегнали на шкафовете с вратички в горната половина на кухнята, а в долната напълно сте изоставили тази идея. Каква е причината? Имам дузини комлекти чинии и исках да мога да ги намирам и достигам лесно, ето защо направих рафтове със стъклени вратички чак до горе на 3-метровия таван. Преброих и измерих всеки от сервизите си и проектирах кухи рафтове, в които да се поберат, без да обръщам внимание на липсата на симетрия. За мен красотата е във функцията. Но според мен шкафчетата на долно ниво не са удобни. Предпочитам чекмеджета - мога да ги отварям и затварям с коляно или с пръсти. Вградих чекмеджета дори в долните лайсни.
Какво няма в кухнята Ви, което би било там, ако кухнята ви беше по-голяма? Хладилникът е извън кухнята, в килера. Покривките складирам в шкафове в коридора. И имам преграда, която се издърпва и кухнята изобщо не се вижда, коагто имаме гости.
Това е дизайн като по учебник в стил "място за всичко и всичко си е на мястото". Имате даже и сгъваема стълбичка, която се прибира между шкафа и стената. Какво ви беше нужно, за направите всичко точно така, както трябва? Отне ми много време да начертая плановете. Измерих всичко - подправките ми, кутиите ми за продукти, купите ми, за да се уверя, че ще влязат точно в чекмеджетата, шкафовете и рафтовете. Прекарах цял ден в проверяване на плановете за мебелиста, който щеше да прави кухнята. А после той успяваше да открие още 1 см. свободно местенце тук и там!
Източник: http://www.housebeautiful.com/kitchens/dream/kitchen-otm-new-york-0708
Няма коментари:
Публикуване на коментар