Неравномерно подредените рафтове правят библиотеката Cosmosто Bonaldo да изглежда "динамично". Структурата е изработена от матово боядисано дърво, а разделителите са косо закрепени и позволяват да сложите по-широка книга в иначе тясната библиотека.
Дизайнерката на кухни Стефани Стокс разказва за проектирането на нейната собствена Ню Йоркска кухня и за предизвикателството да поместиш абсолютно всичко, което ти трябва в едва 4 кв. м.
Р. Шрамблинг: Това е една от най-миниатюрните кухни, които съм виждала. Но също и една от най-функционалните. Може да застанете над мивката или котлоните и да достигнете до всичко, което ви трябва, освен това имате толкова много пространство по плотовете, за разлика от доста кухни в рустик стил, където хладилникът е на километри от печката. Как успяхте да се справите толкова добре?Дизайнерът Стефани Стокс: След като бях проектирала толкова много кухни за други хора, знаех точно ми трябва и какво искам. Често имаме гости, приготвям вечеря за четирима, шестима или дванадесет приятели, понякога за 40 на някой от празниците. Мога да видя къде се намира всяко нещо и къде да го прибера, когато стигна до почистването. Имам около 4 м. плот, като плотът на котлоните също може да се използва - електрически е, защото сградата не е газифицирана. Също така направих "гаражи" с хидравлични механизми, с които да повдигам електрическите уреди в по-високите шкафове, когато не се използват.
Казвате, че всеки милиметър е бил от значение за вашия дизайн?Абсолютно. Това е апартамент в Ню Йорк и кухнята ми е едва 4,4 кв. м. За да успея да поместя всичко вътре, трябваше да минимизирам елементите от дизайна. Мраморните ми плотове са дебели само 2 см., вместо обичайните 4 см. и това ми даде по един см. допълнително място отгоре и отдолу. Мястото за ножове е вградено в шкафа. Оползотворих даже и пространството в конструкцията на стените. Открих 5 см. над печката и използвах и тях.
Изглежда доста сте наблегнали на шкафовете с вратички в горната половина на кухнята, а в долната напълно сте изоставили тази идея. Каква е причината?Имам дузини комлекти чинии и исках да мога да ги намирам и достигам лесно, ето защо направих рафтове със стъклени вратички чак до горе на 3-метровия таван. Преброих и измерих всеки от сервизите си и проектирах кухи рафтове, в които да се поберат, без да обръщам внимание на липсата на симетрия. За мен красотата е във функцията. Но според мен шкафчетата на долно ниво не са удобни. Предпочитам чекмеджета - мога да ги отварям и затварям с коляно или с пръсти. Вградих чекмеджета дори в долните лайсни.
Какво няма в кухнята Ви, което би било там, ако кухнята ви беше по-голяма?Хладилникът е извън кухнята, в килера. Покривките складирам в шкафове в коридора. И имам преграда, която се издърпва и кухнята изобщо не се вижда, коагто имаме гости.
Това е дизайн като по учебник в стил "място за всичко и всичко си е на мястото". Имате даже и сгъваема стълбичка, която се прибира между шкафа и стената. Какво ви беше нужно, за направите всичко точно така, както трябва?Отне ми много време да начертая плановете. Измерих всичко - подправките ми, кутиите ми за продукти, купите ми, за да се уверя, че ще влязат точно в чекмеджетата, шкафовете и рафтовете. Прекарах цял ден в проверяване на плановете за мебелиста, който щеше да прави кухнята. А после той успяваше да открие още 1 см. свободно местенце тук и там!
Строителната идеология в Япония рядко е ориентирана към ремонтирането и пригаждането на старите жилища. Поради непрекъснатата опасност от земетресения, самото стоителство е замислено за "еднократна употреба", като определено се предпочита съществуващата сграда да се събори и да се построи наново, вместо да се влагат усилия в осъвременяването и ремонтирането й. Напоследък обаче културата на супер-потребителите в Япония отстъпва на новите идеи за по-смислено оползотворяване на ресурсите.
"Ман-ши-йон"(от англ. "mansion" - имение :)) - това е жаргонното название на миниатюрните японски бетонни апартаментчета. Тясни до екстремност и демодирани, те съвсем не отговарят на модерните стандарти, в които на пространството се отдава голямо значене.
Когато архитектите от студио BAKOKO решават да се преместят от Лондон в Токио, това е първото предизвикателство с което се сблъскват - ремонтирането на новото им апартаментче в покрайнините на Токио. Те изцяло го изпразват и го преправят, като го превръщат в модерно "имение-чудо".
Преобразяването на това типично миниатюрно яапартаментче в покройнините на Токио показва адаптивността на след-военните квартири в Япония, които имат потенциала да осигурят модерно и достъпно жилищно пространство и за следващото поколение обитатели.
Вътрешните стени са били разрушени, за да увеличат максимално достъпа на светлина и да осигурят отворено жилищно пространство. Килерите обграждащи стаята са скрити зад високи от горе до долу плъзгащи се врати.
Зелената линия на растенията над кухненския шкаф, меко се осветява от тънкия процеп на отсрещната стена. Тъй като стандартните флуоресцентни лампи са доста евтини, архитектите решават да използват възможностите му по по-артистичен начин, като го затварят в различните архитектурни елементи. Това създава приглушени светлинни ефекти и придава интересна атмосфера на интериора. Задното прозорче е заобиколено от кухненски шкафове, за да се използва естествено осветление в задната част на кухнята, където се приготвя храната.
Зад две от централните стени е скрито розово бюрце и дълго огледало. Най-важното за начина на живот в такива тясни жилища е ясното разграничение между работните зони и зоните за развлечение.
Зоната застлана с татами (вид японска настилка за под) се използва не само за медитация, похапване и развлечения. Вечер от килера може да се извади футон (японски вид легло) и да се разгърне на пода, спестявайки безценното пространство, което иначе би било заето от "стандартно" легло. Осветената кутия до една от стените служи едновременно за нощна масичка и нощна лампа и нощно шкафче.
Подът и облицовката на ваната в банята са направени от "традиционно Хиноки дърво".